Форум Стебелёк
Форум Стебелёк

поэмы, поэмы муу









*Рекомендуемый автор :(в окошке) ...............................Читать ещё...

..........
Читать ещё....






                                

    Максимилиан Волошин Мы заблудились в этом свете Ни ((Красимир Георгиев перевод

    Admin

    Работа/Хоббистихи ру, вк, вконтакте

    Сообщение   в 26th Июль 2020, 07:06

    Максимилиан Волошин Мы заблудились в этом свете Ни ((Красимир Георгиев перевод 8020
    Максимилиан Волошин Мы заблудились в этом свете Ни
    Красимир Георгиев
    „МЫ ЗАБЛУДИЛИСЬ В ЭТОМ СВЕТЕ...”
    Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин (1877-1932 г.)
                    Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


    НИЙ В ТОЗИ СВЯТ СЕ ЗАБЛУДИХМЕ

    Ний в този свят се заблудихме
    в подземните тъмници. Ний
    като деца лица прикрихме
    един до друг сред бездни зли.

    Весла плющят в реките мъртви;
    към сенки родни пей Орфей.
    Един към друг ни някой хвърли,
    друг някой пак ще ни отвей...

    Безсилна скръб. Беззвучни викове.
    И длан все още пари в длан.
    А влажен камък нейде там
    прошепва име – Евридика.
     

    Ударения
    НИЙ В ТОЗИ СВЯТ СЕ ЗАБЛУДИХМЕ

    Ний в тОзи свЯт се заблудИхме
    в подзЕмните тъмнИци. НИй
    катО децА лицА прикрИхме
    едИн до дрУг сред бЕздни злИ.

    ВеслА плюштЯт в рекИте мЪртви;
    към сЕнки рОдни пЕй ОрфЕй.
    ЕдИн към дрУг ни нЯкой хвЪрли,
    друг нЯкой пАк ште ни отвЕй...

    БезсИлна скрЪб. БеззвУчни вИкове.
    И длАн все Още пАри в длАн.
    А влАжен кАмък нЕйде тАм
    прошЕпва Име – ЕврИдика.

                    Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


    Максимилиан Волошин 
    МЫ ЗАБЛУДИЛИСЬ В ЭТОМ СВЕТЕ...

    Мы заблудились в этом свете.
    Мы в подземельях темных. Мы
    Один к другому, точно дети,
    Прижались робко в безднах тьмы.

    По мертвым рекам всплески весел;
    Орфей родную тень зовет.
    И кто-то нас друг к другу бросил,
    И кто-то снова оторвет...

    Бессильна скорбь. Беззвучны крики.
    Рука горит еще в руке.
    И влажный камень вдалеке
    Лепечет имя Эвридики.


    * (экспромт: Ю Рэк)

    Мы заблудились все... давно...
    Не мудрено... в объятьях тьмы...
    Стать... все... безликим... тем оно...
    Которому... как сказка сны...
    Которому... мираж... как радость...
    Которому... ложь... более чем сладость...




    ---------------
    Руският поет, литературен критик, художник и преводач Максимилиан Волошин (Максимилиан Александрович Кириенко-Волошин) е роден на 16/28 май 1877 г. в Киев. Пише стихове от 1890 г. От 1897 до 1900 г. учи в юридическия факултет на Московския университет, но е изключен за участие в студентски демонстрации. От 1901 до 1903 г. слуша лекции в Сорбоната в Париж. Превежда френски автори, чете лекции за литературата и изкуството, рисува, участва в художествени изложби. Кореспондент е на сп. „Весы”, публикува поезия, статии за съвременното изкуство и литературни преводи в издания и сборници като „Русь”, „Утро России”, „Перевал”, „Золотое руно”, „Аполон”, „Красная новь”, „Недра”, „Наши дни” и др. Увлича се по масонството, окултизма, теософията и щайнерианството. Превръща дома си в Коктебел в безплатен приют за писатели и художници, а през 1931 г. го завещава на Съюза на писателите. Автор е на стихосбирките „Стихотворения. 1900-1910” (1910 г.), „Anno tnundi ardentis” (1915 г.), „Иверни” (1918 г.), „Демоны глухонемые” (1919 г.), „Усобица: Стихи о революции” (1923 г.), „Стихи о терроре” (1923 г.), „Пути России” (1924 г.), на литературоведчески книги като „О Репине” (1913 г.), „Лики творчества” (1914 г.) и др. Умира на 11 август 1932 г. в гр. Коктебел, Украйна.


    Счётчики читателей         












    .



    мой сотовый телефон для связи 8-906-517-18-59
    .
    --------------------------------------------------